Тази задачка на пръв поглед е също толкова неразрешима, както и прословутият проблем, формулиран още от Аристотел, а именно: кое е първото - кокошката или яйцето?
Германски икономисти и социолози се запитаха дали театърът и операта в един град стимулират икономиката, или са резултат от нейното процъфтяване.
Отговорът им изненада дори самите тях. Те направиха проучване на културната история на 20 опери в Германия, които съществуват още от времето преди индустриализацията, тоест построени са между 1648 и 1800 г. Във всички градове със стар театър или опера съществува прилично икономическо развитие, а в перспектива културният живот е и причина за икономически растеж.
Проучването си Оливер Фалк, Михаел Фрич и Щефан Хеблих от катедрата по икономика в института "Макс Планк" са провокирани да направят заради стария спор в Германия дали страната може да си позволи толкова гъста мрежа от театрални и оперни институции, с каквато разполага. Германската държава субсидира билетите за сценично изкуство, като например в град като Вупертал, в който безработицата е сравнително голяма, държавата плаща над 100 евро за всеки билет, за да го направи достъпен за широката публика.
Опразването на общинските каси по време на последната криза стана повод още в края на 2009 г. да се заговори за затваряне на театри и опери не само във Вупертал, но и в Дортмунд, Кьолн, Есен, Мюлхайм на Рур. Парадокс, тъй като през 2010 г. Есен и околните му градове в Рурска област бяха Европейска столица на културата. Обвинението срещу театрите и оперите им бе, че правят елитно и скъпо изкуство, разбираемо само за малцина. Късоглед укор, ако се вземе предвид проучването на Фалк, Фрич и Хеблих.
Тримата установяват, че броят на висококвалифицираните кадри, примерно на такива с университетско образование, е толкова по-висок, колкото повече културни предложения има в изследвания регион. Най-висок е този брой в германските градове, в които има барокова опера.
Тези кадри от своя страна се включват в икономическото развитие и гарантират разцвет на съответния регион. "Изчисленията показват, че заетите на работния пазар хора с високо образование действително покачват БВП.
За нас това е ясна индикация за регионални образователни потоци, които се стимулират от хората с по-високо образование", обяснява Хеблих.
Оперите и театрите, посочени в проучването, са построени преди индустриализацията и без връзка с икономическия просперитет на съответното херцогство. Те са били символ на престижа на владетеля, колкото и той да е бил беден. По този начин става ясно, че по-късният възход на тези херцогства се дължи не на най-общи икономически условия, а е пряко повлиян от културния им живот и наличието на образовани работници.
29-те опери и театри, построени преди 1800 година, се намират не само в големи градове като Кьолн, Мюнхен, Манхайм, Лайпциг или Дрезден, а и в сравнително малките Кобург, Кобленц, Бауцен, Нойщрелиц. Някои от тези градове в момента не са в добро икономическо състояние като Нойщрелиц. Той е трети по ръст на безработицата в Мекленбург-Предна Померания. Това обаче не опровергава, а потвърждава тезата на тримата учени. Нойщрелиц принадлежи към източногерманските градове, които през последните 20 г. по липса на средства решиха да съкратят, затворят или слеят с други местните си опери и театри. Липсата или намаляването на предложения за културен живот се оказало още един аргумент за отлив на квалифицирани кадри от града. Така решениетоза икономии си отмъстило, като, спестявайки временни средства, отрязало възможността за развитие на града.
В останалите градове, в които оперите и театрите продължавали да работят, изследването установило следната зависимост: на всеки 10 км, приближаващи едно населено място към град с опера или театър, броят на висококвалифицираните кадри в него нараства с 0,28%. От своя страна всеки процент висококвалифицирани кадри в повече увеличава брутния вътрешен продукт с 0,24 до 0,49 на сто.
И още една зависимост са открили Фалк, Фрич и Хеблих в проучването си: колкото по-качествени са предложенията на театрите и оперите, толкова повече висококвалифицирани кадри привличат. Казано с прости думи - колкото повече опера, толкова повече икономически растеж.
Изводът от изследването на тримата учени от "Макс Планк" е недвусмислен - съкращаването на бюджета за култура не може да се оправдае икономически. Разбира се, тезата на Фалк, Фрич и Хеблих е оспорвана от много политици и икономисти. Според критиците изсипването на средства в хазната за култура не гарантира процъфтяване на изостанали икономически региони и не може да служи като аргумент за непровеждането на реформи. Социолозите обаче отговарят с поглед назад в историята, който според тях доказва правотата им.
https://www.24chasa.bg/Article/902725
Отговорът им изненада дори самите тях. Те направиха проучване на културната история на 20 опери в Германия, които съществуват още от времето преди индустриализацията, тоест построени са между 1648 и 1800 г. Във всички градове със стар театър или опера съществува прилично икономическо развитие, а в перспектива културният живот е и причина за икономически растеж.
Проучването си Оливер Фалк, Михаел Фрич и Щефан Хеблих от катедрата по икономика в института "Макс Планк" са провокирани да направят заради стария спор в Германия дали страната може да си позволи толкова гъста мрежа от театрални и оперни институции, с каквато разполага. Германската държава субсидира билетите за сценично изкуство, като например в град като Вупертал, в който безработицата е сравнително голяма, държавата плаща над 100 евро за всеки билет, за да го направи достъпен за широката публика.
Опразването на общинските каси по време на последната криза стана повод още в края на 2009 г. да се заговори за затваряне на театри и опери не само във Вупертал, но и в Дортмунд, Кьолн, Есен, Мюлхайм на Рур. Парадокс, тъй като през 2010 г. Есен и околните му градове в Рурска област бяха Европейска столица на културата. Обвинението срещу театрите и оперите им бе, че правят елитно и скъпо изкуство, разбираемо само за малцина. Късоглед укор, ако се вземе предвид проучването на Фалк, Фрич и Хеблих.
Тримата установяват, че броят на висококвалифицираните кадри, примерно на такива с университетско образование, е толкова по-висок, колкото повече културни предложения има в изследвания регион. Най-висок е този брой в германските градове, в които има барокова опера.
Тези кадри от своя страна се включват в икономическото развитие и гарантират разцвет на съответния регион. "Изчисленията показват, че заетите на работния пазар хора с високо образование действително покачват БВП.
За нас това е ясна индикация за регионални образователни потоци, които се стимулират от хората с по-високо образование", обяснява Хеблих.
Оперите и театрите, посочени в проучването, са построени преди индустриализацията и без връзка с икономическия просперитет на съответното херцогство. Те са били символ на престижа на владетеля, колкото и той да е бил беден. По този начин става ясно, че по-късният възход на тези херцогства се дължи не на най-общи икономически условия, а е пряко повлиян от културния им живот и наличието на образовани работници.
29-те опери и театри, построени преди 1800 година, се намират не само в големи градове като Кьолн, Мюнхен, Манхайм, Лайпциг или Дрезден, а и в сравнително малките Кобург, Кобленц, Бауцен, Нойщрелиц. Някои от тези градове в момента не са в добро икономическо състояние като Нойщрелиц. Той е трети по ръст на безработицата в Мекленбург-Предна Померания. Това обаче не опровергава, а потвърждава тезата на тримата учени. Нойщрелиц принадлежи към източногерманските градове, които през последните 20 г. по липса на средства решиха да съкратят, затворят или слеят с други местните си опери и театри. Липсата или намаляването на предложения за културен живот се оказало още един аргумент за отлив на квалифицирани кадри от града. Така решениетоза икономии си отмъстило, като, спестявайки временни средства, отрязало възможността за развитие на града.
В останалите градове, в които оперите и театрите продължавали да работят, изследването установило следната зависимост: на всеки 10 км, приближаващи едно населено място към град с опера или театър, броят на висококвалифицираните кадри в него нараства с 0,28%. От своя страна всеки процент висококвалифицирани кадри в повече увеличава брутния вътрешен продукт с 0,24 до 0,49 на сто.
И още една зависимост са открили Фалк, Фрич и Хеблих в проучването си: колкото по-качествени са предложенията на театрите и оперите, толкова повече висококвалифицирани кадри привличат. Казано с прости думи - колкото повече опера, толкова повече икономически растеж.
Изводът от изследването на тримата учени от "Макс Планк" е недвусмислен - съкращаването на бюджета за култура не може да се оправдае икономически. Разбира се, тезата на Фалк, Фрич и Хеблих е оспорвана от много политици и икономисти. Според критиците изсипването на средства в хазната за култура не гарантира процъфтяване на изостанали икономически региони и не може да служи като аргумент за непровеждането на реформи. Социолозите обаче отговарят с поглед назад в историята, който според тях доказва правотата им.
https://www.24chasa.bg/Article/902725