Общественици поискаха нова сграда за пловдивската опера

Набелязали са пет места за бъдещия комплекс за култура, търсят подкрепата на администрацията и Общинския съвет

Арх. Илко Николов: Дано сме последните инициатори на тази идея, датираща от 1975г.



Нова сграда за пловдивската опера поискаха десетки общественици, хора на изкуството, бизнесмени тази вечер от зала Съединение в Историческия музея. Събитието бе организирано от гражданска инициатива „Дом за пловдивската опера”, което събра пловдивчани с отношение към високото изкуство, за да упражнят правото си по Закона за пряко участие в държавната власт и местното самоуправление. Всички гости положиха параф под подписката, която цели да повлияе на администрацията и на Общинския съвет- институции, на чиято подкрепа в крайна сметка разчита и самата гражданска инициатива. По-рано през деня зам.-кметът по култура Амелия Гешева обяви, че общината е „За” идеята за реализиране на нова сграда на операта. А сега е момента двете страни- граждани и власт, да си подадат ръка, коментираха присъстващите.

Прелюдия към официалната част бяха няколко сола на гласове на Операта, които тестваха акустиката в Историческия музей и тя се оказа много добра. На първия ред бяха както инициаторите на идеята, така и директорът на Държавна опера- Пловдив Нина Найденова, музикалният и артистичният директори- Диан Чобанов и Лучано ди Мартино.

В момента ситуацията е такава, че на практика Операта гастролира в собствения си град. Културната институция представя продукцията си в „Борис Христов”, след вместване по график, рокади и дублажи в този график. Самата зала има много недостатъци, които спъват нормалното функциониране на трупата и адекватното представяне на сцена на нейните спектакли. Тя се нуждае от самостоятелна, своя сцена и ние трябва да направим всичко възможно, за да я има, каза двигателят на инициативата „ Дом за пловдивската опера” Любозар Фратев. Той припомни, че концепцията за изграждане на оперна сграда под тепетата датира от далечната 1975г. Въпросът, който седи пред нас, е какво ще добавим на града в материалното- културно наследство за идните поколения. Кога, ако не сега и кои, ако не ние? Трябва да съберем нужната критична маса чрез подписката, после да я входираме в общинския съвет и да очакваме резултати, допълни Фратев.

Самата гражданска инициатива е готова да се ангажира с дейности, за да бъде подпомогнати общинските власти в решаване на казуса. Обществениците в нея са готови да предложат подходящо място, като вече са се спрели на пет локации- три в Тракия, една край Лекси от северния бряг на Марица и военното поделение на площад Съединение. Могат да предложат и конкретни проектни задания за брой места, зали и прочие, както и начини за алтернативно финансиране. Готови са да търсят подходящи проекти и примери у нас и в чужбина за сграда и оборудване. Както и да активират общественото мнение.

Нашият екип е тук, за да измери икономическия ефект от операта в Пловдив. Културата и духовното имат своите пазарни измерения. Пълноценното съществуване на операта е и бизнес. След няколко месеца ще имаме отговор как една такава инвестиция ще си върне парите и ще придаде добавена икономическа стойност на Пловдив, каза икономистът Георги Стоев, част от гражданската инициатива.

Ще имаме успех, но само заедно, обърна се към гостите на събитието почетният консул на Германия- Марияна Чолакова, също част от гражданската инициатива. Чест е за мен да бъда част от тази инициатива. Всичко, което е правено през годините операта да има собствена сграда, е било обречено на бюрокращина. Сега обаче има гражданска сила, която да накара тези, които взимат решение, да се вслушат. Всеки инвестира лев в тази идея ще се върне десетократно в по-дълга перспектива, каза Никола Добрев.

Мечтата ми е да създадем такава сграда на пловдивската опера, която да стане емблема не само на нашия град, но и на цяла България, както е примерът с операта в Сидни. Дано сме последните инициатори на тази идея, датираща от 1975г., пожела си арх. Илко Николов.